От Рая в Ада слязох и не знам къде сгреших...Ден ли е нощ ли е все тая...лягам си да спя,че в съня минава някак поносимо тежестта...Уморена съм сега -и за плач-и за тъга...уморена и сломена сякаш клони на върба и спасение пак ще потърся в съня ...в съня...Но докога? ...Отворя ли очи нещо ми горчи,нещо ми тежи ... 
...Паола Кръстева