Някога се питах защо често сме с хора ,които просто ни влекат ,а се лъжем ,че е нещо повече от някакъв по-специален вид заинтригуваност към тях .Да,наистина са ни интересни ,но защо така масово се заблуждаваме ,че трябва да сме с тях ,защото сме влюбени,а понякога дори ,че ги обичаме...Навярно,защото не знаем какво всъщност е любов и я припознаваме с други силни усещания .И така докато не дойде човек ,който да ни накара да осъзнаем ,че всички преди това са били само и единствено стъпки съм себеопознаване ,стъпки към истинската обич.Любов ,която не натоварва,тя е като морски бриз край брега на морето -освежаващ и успокояващ...
Трябва да имаме търпение,днес света е толкова самотно място дори ,когато си заобиколен от много хора...А самотата, тя ни тласка към отчаяните помисли,че Неточния е за нас  .Тези ситуации карат душите ни да ги боли,но болката ни помага да израстваме..И тук разбрах отговора на въпроса си...Именно в онези тъжни моменти се каляваме и помъдряваме,за да сме готови да разбираме,ценим и бъдем полезни на Точния ! За да оценим и опазим ,онази като коледна магия ,вечно !!!